Божурище (община)
Община Божурище се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Кмет: Георги Димов спечелил изборите през 2015 г.
Божурище (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 142.884 km² |
Население | 8 069 души |
Адм. център | Божурище |
Брой селища | 10 |
Сайт | bozhurishte.bg |
Управление | |
Кмет | Георги Димов (Движение „Гергьовден“; 2015) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Божурище (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в западната част на Софийска област. С площта си от 142,884 km2 е 17-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,02% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Сливница;
- на североизток – община Костинброд
- на изток и юг – Столична община, област София.
- на югозапад – община Перник, област Перник;
- на запад – община Брезник, област Перник.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински.
На север и североизток в пределите на общината попада западната част на Софийската котловина В нея, североизточно от град Божурище, на границата със Столична община се намира най-ниската ѝ точка – 548 m н.в.
На югозапад от котловината релефът става хълмист, постепенно надморската му височина се повишава и се достига до подножията на планините Вискяр и Люлин. До границата с община Перник на юг и до Радуйската седловина на северозапад в пределите на община Божурище попадат северните склонове на планината Люлин. Тук, югоизточно от село Мала Раковица, на границата с община Перник се намира връх Форта 1024,5 m, най-високата точка на общината. Северозападно от Радуйската седловина на нейна територия попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Тук максималната височина е връх Шезуп 959,4 m, разположен югозападно от с. Храбърско, на границата с община Сливница.
Води
редактиранеЦялата територия на община Божурище попада във водосборната област на река Искър и по конкретно на нейния ляв приток река Блато. През общината от запад на изток протичат две по-големи реки, десни притоци на река Блато. Първата от тях е Костинбродска река (32 km, Беличка река, Белица), която с изключение на най-горното и на най-долното си течение протича през община Божурище. Нейни основни притоци са: Радуйска река (десен), Делянска река (ляв) и Хераковска река (десен). В югоизточната част на общината, в т.ч и през град Божурище протича река Църна бара, вторият по-голям десен приток на река Блато.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 8473 | 100,00 |
Българи | 8015 | 94,59 |
Турци | 28 | 0,33 |
Цигани | 48 | 0,57 |
Други | 32 | 0,38 |
Не се самоопределят | 25 | 0,30 |
Неотговорили | 325 | 3,84 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Божурище | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 7903 | 9049 | 7717 | 8209 | 8851 | 8758 | 7453 | 7985 | 8473 | 9463 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 10 населени места с общо население от 9463 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Божурище | 5826 | - | в з-щето на с. Гурмазово | Пожарево | 391 | 15,160 | |
Гурмазово | 552 | 18,942 | Пролеша | 969 | 15,324 | ||
Делян | 25 | 6,839 | Кърнул, Кърнол | Росоман | 41 | 9,564 | |
Златуша | 92 | 19,119 | Хераково | 868 | 25,971 | ||
Мала Раковица | 40 | 8,276 | Храбърско | 659 | 23,689 | ||
ОБЩО | 9463 | 142,884 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
редактиранеТранспорт
редактиранеПрез територията на общината, на протежение от 23,1 km преминава участък от трасето на жп линията Перник – Волуяк.
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,1 km:
- участък от 13,8 km от Републикански път I-8 (от km 29,8 до km 43,6);
- последният участък от 24,3 km от Републикански път III-638 (от km 7,7 до km 32,0).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.