Направо към съдържанието

Chacodelphys formosa

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 20:23, 21 януари 2021 на Termininja (беседа | приноси) (Бележки)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Chacodelphys formosa
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Опосумоподобни (Didelphimorphia)
семейство:Опосумови (Didelphidae)
род:Chacodelphys
вид:C. formosa
Научно наименование
(Shamel, 1930)
Разпространение
Синоними
  • Gracilinanus formosus
[ редактиране ]

Chacodelphys formosa e вид опосум от семейство Didelphidae, единствен представител на род Chacodelphys.

Видът е слабо разпространен. Среща се в две северни провинции на АржентинаФормоса и Чако.

Видът представлява най-малкият известен днес опосум. По-малък е дори и от Cryptonanus chacoensis. Дължината на тялото е около 68 mm, опашката е дълга 55 mm. Белезите, които го отличават от опосумите от останалите родове са:

  • Третият пръст на предните крайници е най-дълъг;
  • Не притежана характерната за опосумите трицветна окраска на козината;
  • Опашката е по-къса от дължината на тялото;
  • Четвъртият пръст на задните крайници е най-дълъг;

История на таксона

[редактиране | редактиране на кода]

Името, с което първоначално е описан вида е Marmosa muscula, Shamel (1930), същата година е преименуван на Marmosa formosa, Shamel (1930). През 1933 George Tate обединява родовете Thylamys и Marmosa. През 1989 г. те отново са обособени като две таксономични единици. През 2004 Voss et al. отделят вида в монотипен род Chacodelphys.

  1. Chacodelphys formosa (Shamel, 1930). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)