Грачаница (манастир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:06, 15 февруари 2011

Шаблон:Световно културно наследство Грачаница е действащ женски православен манастир в Косово, близо до град Липлян. Най-известен е с кралската църква „Успение Богородично“.

Етимология

Името на манастира идва от названието на местността в която се намира. Тук са се събирали косовете (гарваните) от Косово поле и са грачели → грача → грачаница.

История

Изграден е от крал Милутин. Завършен през 1311 г. След приключване на военната кампания в македонските земи и изоставянето на Анна Тертер, Милутин започва ��а се изявява като ревностен ортодоксален християнин, щедър дарител и радетел за вярата. Стига се и до своеобразна конкуренция в градежите на православни църкви и манастири между Милутин и неговия пореден тъст - византийския император Андроник II. Първоначално кралят възобновява църквата "Богородица Левишка" в Призрен, а по-сетне съгражда и манастира Грачаница. Манастирската църква се превръща в най-крупния градеж в средновековна Рашка. Съграждането на Грачаница от Милутин е и знак за разкаяние за водената с Византия в Македония от 1284 до 1299 война, с искане за опрощение на греховете и на предците му към православието, тъй като рашкият велик жупан Вукан през 1093 г. опожарил близкия пограничен византийски (български) средновековен град Липлян. За предходното историческо събитие свидетелства Анна Комнина в "Алексиада". ^[1]

Архитектура и изкуство

Кралската църква представлява петкорабна базилика. Архитектурното ѝ решение е оригинално, като я причислява към вардарския стил. Подобно архитектурно решение има единствено църквата "Свети Марко" в Белград от 20-те години на 20 век, където югославските идеолози пренасят костите на Стефан Душан от гробницата му в Призрен. Стенописите, както и в Богородица Левишка, са дело на Михаил Астрап. Манастирската църква в Грачаница е изградена върху руините на храм, посветен на Пресвета Богородица. На местото първоначално е имало християнска базилика от 6 век.

Културен и религиозен център

Грачаница се превръща във важен културен център в периода непосредствено преди и по време османската инвазия на Балканите, благодарение на контактите си с близкия богат рударски град Ново бърдо Тук е и седалището на липлянския охридски архиепископ до 16 век, т.е. до възстановяването на Печката патриаршия през 1557.

Фрески

Някои от фреските в манастирската църква са шедьоври на палеологовия ренесанс. Запазени са портретите на кралското семейство (Стефан Милутин и четвъртата му съпруга Симонида Палеологина), както и на кралицата-майка Елена.

Паметник на културата

Манастира Грачаница с кралската църквата са поставени под защитата на ЮНЕСКО през 2006 г. Те са един от четирите обекта на православната култура в Косово които са в списъка на ЮНЕСКО от 2004 г.

Източници

↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също

[1] Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

[1]

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 {{ОСН Югоизточна Европа}}
+[[Категория:Вардарски стил]]
 [[Категория:Прищина]]
 [[Категория:История на Косово]]