Magnum opus
Magnum opus или Opus magnum (на латински: „велико дело“) е израз, отнасящ се до най-добрата или най-известната творба[1] на даден автор, художник или композитор. Например „Тютюн“ е magnum opus на Димитър Димов; „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес; „Пръстенът на Нибелунгите“ на Рихард Вагнер; „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Терминът може да бъде отнесен и към лично произведение-шедьовър на автора.
Фразата също има и значение на Философски камък в алхимията.[2]
В алхимията
[редактиране | редактиране на кода]Magnum opus е термин, който идва от Средновековната европейска алхимия за успешно превръщане на материята в злато или с други думи —създаването на философски камък. Също се използва като метафора за духовното превръщане в херметизма.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The American Heritage Dictionary of the English Language, Fourth Edition, Посетен на 21 юли 2008, from Dictionary.com
- ↑ Redgrove, Herbert Stanley, Alchemy: Ancient and Modern, Section 43: Bernard Trévisan[неработеща препратка], Copyright 1999, by the Rector and Visitors of the University of Virginia
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.